Начало Диети
Диетa
 

Аминокиселини

Карбоксилни киселини, съдържащи в молекулата си аминогрупа – NH2. Алфа-аминокиселините са структурен елемент на белтъчните молекули (20 на брой). Безцветни кристални вещества с амфотерни свойства.

Широко разпространени - изграждат белтъци, ензими, хормони, витамини; основно място в азотния обмен на живите организми. Растенията и много микроорганизми синтезират необходимите им аминокиселини, животните и човекът не са способни да образуват т.нар. незаменими аминокиселини, а ги набавят чрез храната.

Аминокиселините са химични съединения, в молекулата на които присъстват задължително аминогрупа и химична група, придаваща киселинни свойства на съединението (при органичните е карбоксилна група). Най-известните аминокиселини са a-аминокиселините, от които са изградени всички генно детерминирани белтъци. Има и други аминокиселини, участващи в изграждането на белтъци, но те са модифицирани (метилирани и т. н.). a-аминокиселините са хирални съединения и биват L- и D-форми. Биологично активни са L-формите (това означава, че те въртят равнината на плоско поляризирана светлина наляво). Наричат се a (алфа) по името на централния въглероден атом, към който са свързани аминогрупата, карбоксилната група, водороден атом и въглеводородния остатък (Р). Освен това в метаболитно отношение 20-те алфа-аминокиселини в организма се делят на заменими (10), незаменими (8) и условнозаменими (2).

Amino-acid


Аминокиселините са градивните елементи на белтъците в човешкото тяло. Те играят важна роля за развитието на мускулите.

Най-богатите на аминокиселини храни са тези, които имат голямо съдържание на белтъци - месо, риба, млечни продукти, бобови храни, яйца, соя, ядки и др. В белтъците на животинските храни се съдържат повече незаменими аминокиселини, отколкото в тези на растителните продукти и затова често биват предпочитани за употреба. Не отдавна бе открит подход за повишаване на биологичната ценност на белтъците в различните храни. Това става, чрез различни комбинации от хранителни продукти с допълващи се аминокиселинни състави.

Аминокиселините спомагат за възстановяването на мускулните влакна. Те участват в растежа и развитието на мускулатурата. Когато организмът усвои нужните му аминокиселини, той може да произвежда над 50 000 различни белтъка и още над 15 000 ензими

Основните 20 аминокиселини са:

  • Аланин
  • Аргинин
  • Аспарагин
  • Аспартова киселина
  • Орнитин
  • Цистеин
  • Цистин *
  • Лизин *
  • Триптофан *
  • Левцин *
  • Треонин *
  • Глутаминова киселина
  • Метионин *
  • Валин *
  • Глутамин
  • Фенилаланин
  • Изолевцин *
  • Глицин
  • Пролин
  • Тирозин
  • Хистидин
  • Серин
* отбелязаните със звездичка са незаменими

twenty-amino-acid


Аминокиселините изграждащи белтъците, в зависимост от химическата структура на радикалите се разпределят в подгрупи, както следва:
  • Алифатни аминокиселини: глицин, аланин, валин, левцин, изолевцин;
  • Хидрокси-аминокиселини: серин, треонин;
  • S-съдържащи аминокиселини: цистеин, метионин;
  • Ароматни аминокиселини: фенилаланин, тирозин, триптофан;
  • Циклична имино-киселина: пролин;
  • С допълнителна базична група: лизин, аргинин, хистидин
  • С допълнителна карбоксилна група и техните амиди: аспарагинова киселина, глутаминова киселина, аспарагин, глутамин;

Съществуват препарати с високо съдържание на свободни аминокиселини. Ефектът от приема на свободни аминокиселини е по-голям в сравнение с приемането на протеинови концентрати. Това се дължи на по-доброто им възприемане от човешкия организъм. По принцип след като белтъчините се поемат от организма, в храносмилателната система се разграждат до ди- и три-пептиди /съединения, съдържащи две до три аминокиселини/. Тези пептиди се "всмукват" от специализирали се за това клетки в тънкото черво, разграждат се от тези клетки до свободни аминокиселини и освободените вече аминокиселини се прехвърлят в кръвния ток. След навлизането им в кръвния ток, отделните аминокиселини се транспортират до всички нуждаещи се от тях клетки, преминават в тях и се използват за синтезата на необходимите и сцефични за съответните клетка/тъкан/орган белтъчини и ензими. Така белтъчният синтез (в това число и увеличаването на мускулната маса) по време се случва едва след разпадането на белтъчините от храната на аминокиселини. Ето тук идва и разликата между обикновения прием и поемането чрез препарат. При приемането на аминокиселини във вид на препарат, строежът на мускулите започва веднага, тъй като "строителният материал" не се нуждае от смилане, а е в готов за употреба от клетките вид. Ето затова аминокиселинните препарати имат по-силен ефект и от протеините на прах. Дори и да не приемате аминокиселини под формата на препарат, това индиректно става чрез приетата храна (особено ако е богата на белтъчини). Най-често белтъчния прием се равнява на 1-2 г на телесно тегло в зависимост каква е целта на "приемащия" ги. Някои "момчета" взимат и над 2 г (3-4) на телесно тегло, но това не е препоръчително.

Тъй като получавате аминокиселините от хранителните продукти, не са ви необходими големи дози при употребата им като препарати. Но все пак ако сте решили да взимате, то 1-2 грама дневно са достатъчни. Тази доза е достатъчна за снабдяване на тялото с аминокиселините, необходими за храносмилането и белтъчния синтез. Когато приемате аминокиселини е важно да приемате и достатъчно калории, тъй като съществува опасност клетките ви да ги използват за гориво, вместо като структурни единици. Повечето спортисти предпочитат да ги приемат около половин час след тренировка, когато организмът е склонен към по-пълноценно усвояване на приетите вещества.